Пустее ми световният прогрес.
Магнит за плът със своята съблазън.
Човекът там е птица във кафез,
завинаги от тленното белязан.

С реклами на компютърния век,
готови да измамят порив девствен,
и думи от изкуствен интелект,
защото вече няма си естествен.

А слаби, закърнелите крила,
в решетка никой няма да разпери.
Венец душата в древното била,
сега дори и цвят не ще намери.

От цифри и екрани уловен
приема робът земната окова.
И сляп във електронния си плен,
не вижда даже капка Кръв Христова.

Но не модерен чип или робот,
спасяват го от ямата греховна,
а да осмисли Вечния Живот,
е нужна гънка, мъдра и мисловна.

Че птицата остане ли в кафез
да следва битието си всепръстно,
изгубила е Божието Днес,
а утре безвъзвратно ще е късно…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)