На този свят докрай отричан
и от неверните оплют,
живея Господ да обичам
сред всичкия безбожен студ.

Да имам Неговите рани.
Да ходя в Неговия Път.
Да счупя светските забрани
от угнетителния съд.

А щом усещам съпротива
и вой от вятъра студен,
остава любовта ми жива,
и лумнал пламъкът у мен.

Премъдър съдник е съдбата,
че дял честит ми отреди –
Завета Свят на Светлината
духът ми в Бог да наследи.

Пленен от благодатно иго
на всекиго ще кажа днес:
Копней, приятелю! Търси го
в най-благата от всички Вест!

И станал от света различен,
ще светиш в пламнали слова:
Живея, Господ да обичам!
Какво по-чудно от това?…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)