Привлечен с Дух от Светлината
не мога пътя си да спра.
Високо горе, в планината,
Христос е моя Канара.

А тази планина е Свята,
че в Слово над света тежи,
и който носи я в душата,
товарът й ще удържи.

На Господ думите свещени
увличат светлия ми блян.
Нозете тръпнат, уморени,
до Яков, Петър и Йоан.

Пристига облакът от Слава.
Исус от Правдата блести.
А сам Отец ми повелява:
„До Моя Син бъди и ти!

И нека Канарата бяла
у твоя дух да се всели.
Да имаш Силата Ми цяла
и да владееш над скали…“

Притихнал, с вяра коленича.
Смирен и от света отнет.
А Господ Свято ме обрича
във слънчевия Си Завет.

От всеки избор на земята,
най-свят душата ми избра –
да имам горе, в планината,
Спасение от Канара…

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)