Да мисля за света не мога
кога и как ще се строши,
но нося искрена тревога
за всички страдащи души.

Утеха само в Господ има
и прошка, силна да цели.
Но Неговата Мощ незрима
не ще слепецът сподели.

Плътта за Вечното е сляпа
и няма да го приюти,
но иначе в сергии зяпа,
готова пръст да позлати.

И в този тягостен трагизъм
духът ми удря на стена.
През порти хлопнати не влизам,
дори с искрица светлина.

Не съм от тотото шестица
или в лотария късмет,
но търся скръбната сълзица
на грешника, без Бога клет.

Дали доброто ще се случи,
когато мъката тежи?
Понякога бездомно куче
до Лазар бедния лежи.

То даже раните му ближе
и ближно става му до гроб,
далече от света престижен,
залят от страшния потоп.

Да мисля за света не мога.
Протягам към скръбта ръце.
Да бъда в хладината огън
и зов за нечие сърце.

Любов е силна да се бори,
от чужда болка щом боли.
А кой и как ще ми отвори
въпрос на вяра е, нали?

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)