Моят стих е така неотложен
в този свят, от неверие пуст.
Любовта, без която не можем,
носи Святото Име Исус.

Кой във днешния свят Я познава
да притихне пред Нея смирен
и потъне в дълбока жарава,
като Дар, от Отца подарен?

Кой в Небето следи ще остави,
до Следата от Божий Агнец –
да размекне душите корави
със цената на трънен венец?

В битието с финала тревожен
нека стресна душите навред.
Моят стих е така неотложен,
като огън, спасяващ от лед.

Като гръм с незаглъхващо ехо
или блян който стига до трус…
Изяви го, Небесна Утехо,
и дари на сърцата Исус!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)