Със скръб съдбата ме товари.
Наистина чрезмерна скръб.
Животът на безбожни твари
да бъде острият ми ръб.

Сърцето ми да угнетява
и вярата ми да вгорчи.
Поле, задръстено от плява,
да пълни моите очи.

Това е днешната картина
на тези лоши времена,
но аз не мога да изрина
посятото от сатана…

Не е в човешката ми сила
на грешното да сложа кръст,
че има жетва, изкласила,
от злобната себична пръст.

Духът ми нека се смирява
сред всичкия възможен смут,
когато скрит от земна слава
оставам някак недочут.

Че винаги последна дума
изрича Вечен Съдия,
а аз до свършека по друма
ще трябва в мир да устоя.

С утеха само от малцина
на този свят се наживях.
От острия му ръб цицина
напомня, че страдалец бях.

И чак във Вечното, оттатък,
ще имам за духа мехлем,
а тук е скръбният десятък
на всяка болка по Едем.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)