Какво във Вечността ще отнесеш?
Какво ще задържиш за необята?
Обречен на насилство и грабеж,
безумният парите си пресмята.

Не мисли той, че скоро ще умре,
а делото му ще стопи забрава.
И няма как в плътта да разбере
след земния живот какво остава…

Когато има грешки в правопис
едната гума лесно ги изтрива,
и там, върху написания лист,
читателят проблеми не открива.

Но стане ли душата ров от грях –
оттатък при Създателя го носи.
Не би изтрила тъмния си крах
и няма как поправка да изпроси.

Какво във Вечността ще отнесеш?
Пръстта задържа всичко в пръст родено.
Превърнеш ли мечтите си на леш
със сметките отиваш на червено…

А грешник няма как да издължи
пред Господа съдба опропастена.
Сред купища от грях и от лъжи
остава със душа неопростена.

Потъва тя, подобна на пирон.
Парче желязо, дърпано от ада…
И този свят с погрешния поклон
оттатък се превръща в изненада.

Какво във Вечността ще отнесеш?
Едно сърце пред Бог човекът има.
Побързай! Напълни го със копнеж
и обич, на Спасителя дължима.

Без страх тогава Път ще извървиш
и Смисъл ще изпълни зов от думи:
О, Господи! Със мен бъди и виж,
че Ти Си Скъпоценният върху ми.

Щом Тебе имам – Теб ще принеса!
И Тебе ще даря на Теб Самия!
Че в Твоите прекрасни небеса
поисках като Дар да Те открия!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)