Светът е криво огледало.
Заблуда от невидим враг.
Във него черното е бяло,
а бялото – покрито с мрак.

Възторг за земните къртици,
заровени в безбожна кал.
Печал за будните зеници,
в които лъч е просиял.

Върлува медиен капанът.
Лови неверие и страст.
А колкото души се хванат
потъват в адовата паст.

Една касапница трагична
привлича с шум непоносим.
И в лудост, сякаш безгранична,
плющи с крилата херувим.

Да бъде в дух, душа и тяло.
Да бъде воля, страст и чар.
А в битието потъмняло
смъртта му да е зъл овчар…

Не искам черната й гега.
Отказвам властния й зов.
Отдавна влязох във Ковчега
на Вечния Завет Христов.

И там покриват ме изцяло
на Гълъб белите крила!
Далеч от криво огледало,
ела, при Господ Бог ела!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)