Захапал земния придатък
със остри зъби като псе,
не мисли алчният оттатък
какво при Бог ще отнесе.

Две-три разкошни лимузини
с петзвезден някакъв имот
и сметки банкови с дузини
в залога за щастлив живот.

Уви, съдбата е жестока
за Вечност, ако иде реч.
Свещеният за псето кокал
посича го внезапен Меч.

С една душа пред Съдията
застава всеки богаташ.
И там – в Лъча на Светлината –
изчезва всичкият кураж.

Рушвет Небето не приема.
Не слуша земен адвокат.
А грешното сърце отнема
дълбокият и огнен ад.

И казвам днес: Мисли, човеко,
какво за Бог ще сътвориш.
Че тук, ако живееш леко,
оттатък ще се умориш.

И нека Благост ти се случи,
богат от Правда да си ти,
че челюсти на алчно куче
не ще Творецът опрости…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)