Когато Правдата е дъно,
а беззаконието – връх,
в подмолно битие затънал
царува ненаситен плъх.

За него куп къртици ровят.
Дълбаят до самия ад.
И бликват черните отрови
на всяка демонична смрад.

Забива нокти интересът
в превития народен гръб.
Подкупни медии и преса
са слепи за човешка скръб.

Грехът на планини се трупа.
Сълзи се леят из ведро.
Душите като смет са в кюпа,
дори без капчица Добро.

От бич жесток, в кошмар наяве,
пришпорен скот не го боли.
А мутрите пращят от здраве
във тунинговани коли.

Земята се върти в поклони
към княза тъмен на света.
И страстно се коват пирони
в ръцете Святи на Христа.

Грехът присъдата не вижда.
Богатството е в зъл завет.
А Гняв свещен бучи, приижда
над дух осъден и проклет.

Но миг, преди да се стовари
горкото, Господ приеми,
и всички беззаконни твари
с Христова Вяра заклейми.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)