Това е истинската драма
за мозъка, останал кух.
От чип и платка обич няма,
а само знания без Дух.

В екрана цвете не мирише.
От огън няма топлина.
Не слизат ангели от свише
над клетник, свлякъл колена.

Едната цифрова килия
разцъква робът с интерес.
И всяка грозна простотия
си има точния адрес.

Харесва, логва се, копира.
Пароли помни наизуст.
И моментално коментира
със своя социален вкус.

Каква илюзия значима!
Светът – достъпен като клик!
А там те няма, и те има –
с лице, но някак си безлик.

Но иде време да се случи
кошмар в създадения ред,
когато Съдия изключи
заробващия Интернет.

Ще креснат милиарди твари
във ужас невъобразим,
че всички техни аватари
изчезнали са яко дим.

В системата ще има грешка.
Прогресът ще издъхне в срив.
Приел съдбата си човешка
човекът пак ще бъде жив.

Далеч от мъртвите екрани
и електронната юзда,
по хълмове, гори, поляни
ще търси Смисъл и Следа.

И чак когато ги намери,
а Бог в духа му заблести,
Небето ще отвори двери,
а Злото няма да лъсти…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)