Не ми простиха земните царе,
че всеки в стих видя си некролога.
Лъжата е обречена да мре,
а с нея и омразните на Бога.

Безславен е проклетият им път.
Ръждясва бързо светската корона.
От алчност заслепен ли е умът
не ще му стигне злато десет тона.

А всичко, що на този свят тежи,
надолу дърпа с власт неудържима.
И няма вик: „Ах, Боже, отрежи
страстта, с която дяволът ме има!“

О, нека сто години съм слуга,
и даже да изкарам до хиляда,
но никога от дяволски рога
да не потърся своята награда.

Един е Царят, горе в небеса,
а долу пъплят черепки в измама.
При Него нека Правда отнеса,
когато вече тука ще ме няма.

За кратко се кръстосват светове,
а Святост със лъжа се разминава.
И Зло не ще Доброто призове,
ни клетника ламтящият за слава.

Но някой, ако в бъдното се взре,
ще види, че звънях с правдива лира.
Не ми простиха земните царе,
защото нищо Вечно не умира.

Стихът ми ще остане и след тях.
Слова от Дух за мъдрост и поука.
Че дойде ли възмездие за грях –
короната е вече на боклука…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)