Всички място под Слънцето имат
да усетят в лъчи радостта –
не светилото в земния климат,
а Христос от небесни места.

Но бленуват ли в тази епоха
приземени от пръст племена,
щом слугите на Царя дойдоха
и дариха им в зов Светлина?

Черен облак покрива сърцата
и във мрачния плен ги държи.
Леден вятър изронва зрънцата,
а светът е тъмница с лъжи.

Коленичат мнозина, и кимат
като роби в бунтовния грях.
Всички място под Слънцето имат,
но Христос не наднича от тях.

И когато залезе на запад,
скрил последните Святи лъчи,
чак тогава нагоре ще зяпат
и ще гледат напразно с очи.

И това е трагичната драма
на душите в безбожния свят –
Бог да свети, а тях да ги няма,
озарени от Дух с Благодат.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)