Посях си всички семена,
тъй както Бог ми даде Сила,
но нямам никаква вина,
че жетва не е изкласила.

Не сея в идеален свят,
където Правда избуява.
Противник имам си пернат
и той кълве и изкълвава.

Дори Спасителят ми благ
съдба такава ми предрече –
в сеитба от зори до мрак
успехът да стои далече.

Различни почви и сърца.
И вкус на загуба до края.
Посях най-светлите зрънца
и още духом се терзая.

Години много иждивих.
Душата радвах с неколцина.
И вярвах как от всеки стих
се ражда Райската градина.

Но трябва, и до смърт смирен,
Завета с вярност да износя,
че сея ли от Дух свещен,
от Него семена си прося.

Усилното ми битие
остана в Бога благодатно,
и всеки, който ме прие,
Плода си раждаше стократно.

За мен да сея е съдба.
Стремеж над всичките стремежи.
А Господ с пълната торба
народът Му ще забележи…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)