Сергия нямах във душата
и стока моят плод не бе.
На всички хора по земята
дарявах Вяра и Небе.

Живях намразен и обичан.
Творях отхвърлян и приет.
Платих цена да съм различен
под пресата от скръб и гнет.

Не ме подмами земна корист.
Не се препънах в суета.
И във привременната горест
преборих жертвено света.

Прибежище си имам Свято
и то привлича ме до днес –
на Правда и Любов богато
за всеки, който е злочест.

Слепец не ще го забележи
и в зов не ще го чуе глух,
защото земните копнежи
са мрежи на отречен дух.

С душа на пришелец живея.
Надмогвам бурни ветрове.
А всеки ден с лъчи от нея
Спасителят сърца зове.

И само блъскан от вълните
удавник в бурното море,
на фара зърнал светлините
съдбата ми ще разбере…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)