Бе душата ми някога млада
и светът невъзможно широк.
Не попадах на ров и преграда
и във времето нямаше срок.

С пълни сили се втурнах в съдбата.
Бях героят на своя роман.
Младостта ми, подобна на вятър,
беше зов, от мечти разпилян.

После някак обръгна героят
и от болки духа си смири.
А борбата ми – толкова моя –
Дух беляза, и Зов покори.

Бог ми даде Небесна пощада
и Завета Си в мен разгоря.
Бе душата ми някога млада,
но от битки съвсем остаря.

Мойта чаша е вече изпита
и перото намери покой.
А романът ми духом се вплита
със лъчите на светъл Герой.

Няма място в сърцето за двама.
Той расте, а пък аз се смалих.
И добре е дори да ме няма
даже в думи, родени за стих.

Да съм мъртъв за земната корист,
но Христос да блести възжелан.
Тази нека е властната орис
от Героя на моя роман…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)