Този свят е разбунен. Като врящо гърне.
Да утихнал би само за минута поне.
Да погледне нагоре. Бесове да смири,
че ужасният пъкъл цял под него гори.

Твърде болна планета. Изнурена до крах.
От омраза и злоба, от първичния страх.
И смъртта е сред нея ненаситна ламя…
Колко страшна картина! Колко тъжна земя!

Съблазнено окото. Трупа нули безчет.
Богаташът е румен. Сиромахът е блед.
Зли пиявици смучат всяка капчица кръв.
Любовта е мишена, а неправдата стръв.

Господарят прилича на побъркан Нерон.
Свири с медийна арфа от ръждивия трон.
Сам подпалва с пожари нечестивия Рим
сложил маска набожна, с миротворчески грим.

Пътят явно е грешен и фалшив от лъжи.
Над души помрачени паднал ангел кръжи.
И сълзите на Господ капят в земната пръст,
щом светът е отхвърлил Свята Жертва на Кръст.

Идвай миг на разплата! На присъда и гняв!
Със утеха за Яков и горко за Исав!
Чак тогава земята ще въздъхне след дъжд,
изцелена с ръката на Заветния Мъж.

Стефан Главчев
(Възходът на падението)