Въздъхва Правдата оплюта, покрита с вретище от скръб.
Под тъмна сянка от валута народът й обръща гръб.
Страхът опънал е юздите. Препускат такси и цени.
А още колко под звездите остават неживяни дни?

Светец, щом Портата прекрачи, покрита с блясък от седеф,
за еврото ли ще заплаче, или за българския лев?
А курс „продава и купува“ какъв е горе във Сион?
И колко милиона струва един съдийски златен трон?

Дали в палатите спокойни, където Бог е просиял,
копаят ангели биткойни и трупат цифров капитал?
Светът не е ли пирамида, която всеки роб крепи,
готов духа си да зазида и Злото всякак да търпи?

Във мрака черен да се лута и взира слепите очи…
Въздъхва Правдата оплюта и всичко светско й горчи.
Тя дълго беше на земята. Принесе не един слуга.
Но с нейната прегръдка Свята докрай светът се поруга.

Отлитай в небесата вечни! В Дома Си, Правдо, се върни!
Че твърде мъчни и далечни са всички твои правдини.
Отдала Божието Богу, подобно клетница на кръст,
обикнах те аз твърде много, и сам понесох гняв и мъст.

Дано в останалото време у мене Бог те разгори,
че ти си благодатно бреме в Завет от Вяра и искри.
И чак оттатък, на Небето, ти, Правдо, чуден си венец.
Награда Вечна за сърцето на клетник в пътя на светец.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)