Не искам трон и земна слава
от беззаконния елит.
Бълбука пъклената лава
под него в ужас страховит.

У нея ще се плисне всеки
убиец, изрод, психопат,
че дърпа с тъмните пътеки
душите им самият ад.

Кръвта невинна на мнозина
към Вечен Съдия крещи.
Една Небесна гилотина
отгоре бляскава лъщи.

Внезапно тя ще се стовари
и злия род ще погребе –
онези твърде гнусни твари
без Бог, без Милост, без Небе.

Каквото и да им се случи
за тях сълза не бих пролял.
Човекът цял живот се учи
и с избор си печели дял.

А аз не мога да печеля
блага, опръскани със кръв,
или във моята постеля
да легна с демоничен лъв.

Уви, на зверове предаден,
светът е побеснял и див.
А дяволът – стръвникът гладен
с кланета само е щастлив.

Да гледа взривове, пожари
и трупове на планини.
О, Боже! Нека гръм удари
със Съд за всичките злини.

Ела и изцели земята!
Душите светли защити!
Преди блажени в небесата
Духът Ти да ги приюти…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)