Кажи ми, братко мой! Кажи ми!
И дай ми отговора прям!
Нещата, на Христос дължими,
дали на Кесаря да дам?
Едната вяра осъзната,
която в моя дух искри,
да бих ли сложил на везната
за съответните пари?

Или поклонът пред Исуса
да бих до пясъка свалил,
където със лъжа изкусна
ме дебне сам Сатанаил?
Не е ли глината, която
приема змийския печат,
а после с кюлчета от злато
запълва празния си свят?

И аз ли в глинената слава
да стана на Твореца враг,
а после Вавилонска плява
душата ми да пълни с мрак?
Или със бесовска принуда
от тъмни страсти полудял,
с една кесия като Юда
да търся земния си дял?

Та кой от Верните Христови
на земна страст се наслади,
когато Римските окови
пристягаха ръце, гърди?
Не бе ли Кесарят палачът
в ръката с бич, в очите с бяс,
и колко днес след него крачат
да слушат неговия глас?

Изкупен съм! Не ставам стока!
Оферто всяка замълчи!
Вървях в Заветната посока
далеч от плътските очи!
На Верните ще се разкрия
от Път неземен и висок…
Сърце, отхвърлило сергия,
във Кесаря не вижда Бог!

Стефан Главчев
(Възходът на падението)