Посоката към ада
е пълна от лъжи.
Човек, когато пада,
изобщо не тежи.

Живее безтегловен,
лишен от Свята твърд,
но никога виновен
пред идещата смърт.

И няма още трясък,
не идва още „туп“.
Живот във висша класа
на бъдещия труп…

Богатство не мирише
на мухъл или тлен,
и славата сладкиш е
със капчици от клен.

Съдбата няма цедка,
та зло да отдели,
и банковата сметка
от цифри шумоли.

Но идва миг на среща
след грешните лета.
Димяща и гореща
очаква го врата…

Без никаква отсрочка
заглъхват „ох“ и „ах“.
Животът свърши…Точка!
С присъдата за грях…

Нулиран, безполезен,
е земният възход
за пошлия, разглезен
и весел идиот.

Той сладката награда
с горко ще издължи.
Човек, когато пада,
изобщо не тежи…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)