След дълги шест десетилетия
сега съм вече белобрад.
И в мен богатият и клетият
събраха целия си свят.

Живяха заедно, в съгласие.
Мирът им бе като река.
Че чудо истинско това си е
аз няма как да отрека.

Богат останах със Небесното
и беден в земните неща.
Не търсех бързото и лесното,
и нищо от света не ща.

Беднякът в мен, по подразбиране,
от куп награди се лиши,
но зрящ в далечното си взиране,
със своя Бог се утеши.

Амин, си казвам, за наздравица
във моя скромен юбилей.
И нека с бляскава светкавица
духа ми Господ да огрей.

Че в него, истински богатия,
Заветът Свят се утвърди,
душите водещ до Разпятие,
сърца – до живите води.

Живот живях на половината
от пътя Свят на Моисей,
и в моята среда премината
заричам се: „Сеячо, сей!

Раздай годините в тъмницата,
подобно щедри семена,
преди на Господ Бог десницата
да те въздигне в Светлина…“

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)