Докоснах се близо и аз до елита.
Съдбата да видя, от радости сита.
Очите да пълня с красиви картини
и куп силуети от острови сини.

Да срещам от утрото с порив крайбрежен
соления полъх на вятъра нежен.
Със чайките волни и гларуси бели
да търся за вярата нови предели.

От извор да пия, дълбок, благодатен,
обърнат към залеза, огнено-златен.
Събрала копнежно лъчи от звездите
душата ми своя възторг да насити.

Докоснах се близо и аз до елита,
но никак не беше душата честита.
Остана си с древния зов, непревзета,
в Небето богата и в земното клета.

Животът е избор, и всеки избира,
за кой да живее или да умира,
къде да натрупа богатство и слава,
дали да заграби или да раздава.

Не пуснах в сърцето си никаква драма,
че там, сред богатите, просто ме няма.
Отказвам да бъда излъскана стока,
защото пътувам в обратна посока.

Не давам душата си аз на крадеца,
ни светлата дреха за дял на молеца.
Човекът отгоре Завета си пази
и цялата мъдра поука е тази…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)