Оставам с броня, непробита
от всяка нечестива жлъч.
Съдбата ми в Христос е скрита,
но пътят – явен като лъч.

Във свят, обикнал тъмнината,
воювах в битки не една.
И плащах си до Кръст цената
в хилядолетната война.

Тежи гърбът ми от умора
с последни капчици от пот.
Сред многото еднакви хора
живях различния живот.

В сърцето Друг ми заповяда,
(а Той е Онзи, Който Съм)
на Верните да дам пощада,
а скверните да стресна с гръм.

До свършека, от скръб тревожен,
перото ми ще е тръба.
Но край Отецът ще положи
дори и в моята борба.

От Слово и от Дух белязан
явих спасителни следи,
преди през Портите да вляза
в Града на живите води.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)