Когато Съвестта не управлява,
а мерзости Лукавият твори,
надига се поникналата плява
и Злото сиромасите мори.

Властта не ще им скърбите послуша
и няма върху тях да се смили.
Крадецът със препълнената гуша
не ще си апетита утоли.

И в тази зла съдба, несправедлива,
малцина виждат вярната следа –
престъпникът към пъкъла отива
и няма на сърцето си юзда.

Стрела внезапна в миг ще го приключи
и злият случай ще го прекрати,
дори сега да лиже като куче
на дявола косматите пети.

Дори сега съкровища да трупа
и в тлъстите печалби да ламти,
ще падне с беззаконниците в кюпа,
където страшен огънят пламти.

Където няма милост и пощада,
а болката е крясък без ответ…
Властта е примадоната на ада,
а всеки властник трижди е проклет.

И мъдро е беднякът да не кърши
ръце във безнадеждния капан.
Скръбта му е обречена да свърши,
макар да е стократно поруган.

Той своята утеха ще намери
при Господ в предузнатия финал –
душата му след бисерните двери
ще вземе отредения си дял.

А долу, в най-чудовищната яма,
където пъклен грохотът бучи,
ще тлеят сред димящата си драма
душите с ненаситните очи.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)