Когато изворът пресъхне
и вече бистър не тече…
Когато песента заглъхне
и тъмен дух я отрече…

Когато Жертвата умира,
а Пример в други не роди…
Когато благозвучна лира
напусто тонове реди…

Когато думите са кухи
и нямат жар и топлота…
Когато слепите са глухи
и неми в своите уста…

Когато маската се хвали,
а Образът е поруган…
Когато жито се запали,
а всеки плевел е прибран…

Когато глината се лъска,
а Святата Тръба мърси…
Когато семето се пръска,
но без да може да спаси…

Когато тухла се въздига
и хули острия Рубин…
Когато птица със верига
не стига небосвода син…

Когато царската корона
получи шумния поклон
или ръждата на Мамона
си има славния амвон…

Тогава блудница царува
и тъпче всяка Благодат,
а зъл в човеците пирува
един побъркан лешояд.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)