Дори светът да е пустиня
ти силна Вярата удръж,
и Бог от висината синя
ще прати чудния Си Дъжд.

Ще имаш в жегата прохлада
с небесни капчици вода,
и няма слънчевата клада
да трупа жажда и беда.

Оазис Славен е Заветът,
Заслон в усилни времена,
когато куп човеци кретат,
пресъхнали от Сатана.

И само Господ във сърцето
пустинята превръща в път.
След Него тръгнат ли нозете
по-слаб е винаги светът.

Следовник да останеш с Вяра
и Той от смърт ще те спаси,
а там, на клетите в пожара,
Дъждът от Милост ще роси.

И с кълнове от Правда Свята
ще никнат свежите треви.
С Исус – Дъждът от небесата –
върви, приятелю! Върви!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)