Ако напоих малцина
Верни люде на земята –
сам Исус ми е причина
с Неговата Кръв пролята.

Тя в сърцето ми остава
с дарове неизплатена
и на нея уповава
моята душа простена.

Тихо нося си товара.
Плът не искам да ме блазни.
Че сърцата от поквара
винаги за Бог са празни.

Тях не мога да ги нося.
Те са непосилно бреме.
Затова от Господ прося
в моя път да ги отнеме.

Малката съдба ми стига.
Нямам сили за голяма.
Дърпам своята талига
да я завлека до Храма.

Там, зад бисерните двери
от умора да приседна,
и духът ми да намери
сетнината си последна.

Всеки на жребец залага,
а оселът се презира.
Лепне по очите влага,
но вървежът ми не спира.

На инат или на Вяра
ще довърша пътя стръмен
даже скръб да ми докара
вятърът студен и тъмен.

С Огъня не ще изстина.
Милост топли ми душата,
щом Исус ми е причина
с Неговата Кръв пролята.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)