За този свят отдавна съм затворен
и друг Стопанин ме владее Свет.
Защото на Небето пуснах корен
и то ме изнамери по-напред.

Съблазън ако хлопа, съм заключен.
Не търся кариера, власт и пост.
Един Учител в Правдата ме учи
и Неговото Име е Христос.

Лукавия до вдън земя отричам,
тъй както се презира счупен клон.
Не пясъка в пустинята обичам,
но Хляба Благодатен на Сион.

Не си направих лъскава сергия
и името си в слава не покрих.
В шума на Вавилонската оргия
гласът ми си остана твърде тих.

През улея на тъмните промени
светът се срутва в съдния си час.
И затова той няма нищо в мене
и нищо в него не натрупах аз.

Богатството ми горе се събира
пред Жертвата Христова да тежи,
а изворът ми – нека да не спира
и Бог до сетен дъх да ме държи.

В очите на плътта останах долен.
Отхвърлен и до ярост неприет.
Но тази е Цената да съм волен
на моя Бог във Святия Завет.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)