Той е Верен и Свят Съдия.
Меч двуостър държи във Десница.
Аз пред Него безмълвен стоя
като свила крилата си птица.

Светла Правда крепи ме в гърди.
Уповавам на нея довека.
И си казвам: Господен бъди,
изтощен от съдбата нелека!

Суха плява безумна гори
и пожари разпалва проклета.
Колко пъти заричах я: „Спри!
Дай почивка на тази планета!

Съдията следи те със гняв
и Свещен участта ти изрича!
Но димът ти, от огън лукав,
все към бездните адови тича!“

Миг ще дойде, въздишан с печал,
и Съдът като щурм ще настъпи.
Всеки, с дявола евтин живял,
бъднините пристигат му скъпи.

Запечатвам я с твърдо Амин
тази Правда, пределно могъща,
че във Вечното има Един,
Който всекиму всичко възвръща.

Той е Верен и Свят Съдия
и отключва ту Рая, ту Ада!
А в живота на тази земя
за блажената Вечност се страда!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)