Запитай се, братко, във време продажно
какво ти е свидно, кое ти е важно.
И как да го скриеш от злите пълчища –
влечуги, които пръстта не насища.

Светът е под преса. Системата мачка.
Прибира престъпникът пачка след пачка.
А Правдата Свята тъгува пребита
за бедния – явна, за алчния – скрита.

Тук някой се ражда, там някой умира.
Един проумява, а друг не разбира.
Съдбата разделя, а Мечът разсича
и всеки във избора себе си врича.

На Образ и сянка от сблъсъка вечен
духът е изкупен или е отвлечен.
И явното идва тогава, когато
подлага се Вярата в изпит за злато.

Онази Заветна и Истинска Вяра,
от Вечност по-млада, от древност по-стара,
която душата нагоре въздига
далеч от килия и земна верига.

Запитай се братко! И нека е ясно,
че даже сега да живееш натясно,
когато Небето ти стане посока
Духът те издига в безбрежност широка.

А горе, в прекрасното, мерзости няма,
родени от тъмната страшна измама.
И даже човекът от скръб да погива,
утехата в Бога е всякога жива.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)