Не ми търсете Господ с телескоп
далече сред светлинните години.
Приключи ли съдбата ми, и… хоп –
при Него моят дух ще си замине.

Ще литне до Заветното отвъд
без скорост, без ракета, без гориво,
че Вярата скъсява всеки път
и винаги пристига сполучливо.

Не ми търсете Господ с телескоп.
Изпълва Той Вселена необятна.
Сълзите Му напомнят за Потоп.
Дъхът – за древна Мощ хилядократна.

С една Звезда до век ще ме крепи –
Зорница в мрака, Лъч за битието.
И даже нощ, когато ме приспи,
сънят ми ще се случи на Небето.

Не ми хвалете в евтиния свят
това, което тлее и изгнива.
В тъмницата с безбожния диктат
обречена е всяка перспектива.

И само химн, изпят на колена,
троши стена, решетка и окова,
щом слиза във затвора Светлина
със Вечната Любов Исус Христова.

Да дава свобода на всеки роб!
Нагоре със крила да го издига!
Не ми търсете Господ с телескоп!
За Него и един Завет ми стига…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)