Часовникът на този свят ще спре.
Ръждясват колелата му зъбчати.
А всичко нечестиво ще измре
на дявола под скверните печати.

И все едно – минута или ден –
ще скърца доразвитата пружина.
На тъмен княз, със злоба зареден,
допуснатата лудост му отмина.

Във ямата безпътните души
ще искат час за прошка и промяна.
Но Святият не ще им разреши,
защото време хич не им остана.

Че те го разпиляха в суета
и пясъкът в ръцете им изтече.
А горе пред Небесната Врата
надеждата заключена е вече…

И днес не е ли много по-добре
човекът от света да се остави,
и миг, преди часовникът да спре,
душата му Спасител да избави?

Да каже на Исуса: „Грешен бях,
но искам в Твойта Кръв да се измия!
А времето в живота ми без страх
за Теб да изживея и открия!“

Часовникът на този свят дрънчи.
Тревогата в стрелките му тиктака.
И всеки луд, за Бога без очи,
ще свърши във прегръдките на мрака…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)