Творецът в камък ме извая
и бях под чука и длетото,
но още не докосвам края
и дързък бия се със Злото.

Реди куплетите тревожни
разстроената моя лира,
а времената са безбожни
и този свят не ме разбира.

И как да би могъл, когато
не се предлагам като стока,
а всичко Истинско и Свято
е летва, като връх висока?

Дори един живот е кратък
творец да покори дъгата,
и даже с принос без остатък,
едвам докосва синевата.

Каквото трябва – ще изтрая!
Каквото нужно е – ще пиша!
Творецът в камък ме извая
и имам в Канарата ниша.

Живея в Нея за малцина
приятели по Дух и Вяра.
Със тях съдбата ми премина
и с тях дано се доизкара.

Че малкото отсам, изглежда,
оттатък е доволно много,
и тежък клонът се навежда,
когато Плод дарил е Богу…

Така, отново и отново,
творя с надежда осъзната.
Родих се, за да бъда Слово.
И Слово ще ме запечата…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)