Скръб преляла отдавна се плиска
в този тъмен и преходен свят.
Нищо земно духът ми не иска
на цената да тръгне назад.

Всичко Свято е Дар безусловен.
Той не може да бъде платен.
Ако в грях се усетя виновен –
само в Кръв на Агнец съм простен.

Разпилява се Смисълът Вечен
в милиардите пръстни души.
А животът без Бог е обречен
в тъмнината нозе да троши.

Всичко дребно от поглед е скрито.
Всичко едро до болка гнети.
А отсява Небесното сито
само тихи Заветни мечти.

Не поисках да бъда успешен
в кариера със светски престол.
Всеки цар под Небето е грешен,
и облечен, остава си гол…

Прецених и провала, и риска.
Сам претеглих сълзи и дела.
Нищо земно духът ми не иска,
че изгубил би свойте крила…

А решетката, даже и златна,
е затвор, равносилен на ад,
гдето няма Любов благодатна,
нито Пример от Господа Свят.

Затова ми остава накрая
онзи верен и чист послеслов:
Всяка скръб на света да изтрая,
но до Кръста останал Христов…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)