Душата трепетна се моли.
Въздига своя зов горещ.
И тъжна в своите неволи
пред Бог подобна е на свещ.

Молитвата й с Дух отлита.
Отваря Вечните врати.
И пред Спасителя открита
сълзите свои Му шепти.

Душата шепа е на просяк,
протегната в невидим Храм.
Скръбта й разтопен е восък.
Фитилът – неугасващ плам.

И нека да пребъдва с Вяра,
и в трепета си да гори,
защото Господ сред пожара
утеха Сам ще й дари.

Че думите, в които свети
смирената и чиста скръб,
назаем от Христос са взети
и Той не им обръща гръб.

А огън в Огъня се връща,
извикан от искрящ копнеж,
и Святата Любов обгръща
запалената с нея свещ…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)