Аз отивам далече, далече…
Моят път се покрива с мъгла.
Всички думи са казани вече
и извършени всички дела.

За безбожните бях непонятен,
а за Верните – лъч от Отца.
И със Дарът Му слънчево-златен
напоявах горещи сърца.

Аз пребъдвам далече, далече…
С много дълги години вървеж.
Самота Господарят зарече
да ми бъде в сърцето бодеж.

Да удържам на яростни бури
и да следвам невидим Завет,
а чрезмерната скръб да притури
на главата ми тръни от лед.

Аз се скривам далече, далече…
В непосилен за мислите връх.
Във ръката ми Словото Меч е,
а пък Огънят – Вяра и дъх.

Да посрещна последни минути
и Мигът да прегърна отвъд.
А молитви, от Вечния чути,
да осмислят съдбовния път.

Аз отлитам далече, далече…
И нозете ми стават крила.
Всяко време в живота изтече,
като извор от Свята Скала.

И творих, и поих до премала
много жадни сред сухия свят.
А душата ми жертва е цяла,
потвърдена от огнен печат.

Тя на своя Христос се обрече
и остана слугиня добра.
Аз отивам далече, далече
и при Него блажен ще се спра…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)