Приятелите мога да позная
в опората под тежкия ми кръст.
Със тях готов съм всичко да изтрая –
и хула, и бичуване, и мъст.

Приятелите Бог ми ги изпрати,
изпитани от огнената пещ,
защото не разчитам на познати,
в които няма как да се опреш.

Приятелите Господ ми намира
и Негов избор винаги са те.
На паяжини дух не се опира,
защото тъмен паяк ги плете.

Приятелите нека са ми Верни,
тъй както аз съм Верният за тях,
и с никакви премеждия мизерни
не ще ни плашат бурите от страх.

Приятелите дар са ми от Бога.
Един Давид си има Йонатан.
Фалшивите да бих държал не мога,
защото в ден за помощ са капан.

Приятелите! Те са ми малцина!
Офирско злато с жилка от Едем!
За тях горях! И с тях не ще изстина,
че те са ми пламтящият подем!

И някога във Вечното, когато,
духът ми на Исус благодари,
бих казал Му: Със тях живях богато!
Със моите приятели добри!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)