Попитай, братко, сенките оттатък,
където не достигат плът и твар,
дали живот са дали без остатък
за своя Свят и Вечен Господар.

Дали през Кръст са минали смирени
и с Раните Христови са били,
или със Благост Божия огрени
са носили венеца от бодли?

Коя в света лъжовен Бог прослави
в чрезмерна скръб, в тежнения, в борби?
Коя от долни страсти се остави
и в горното блаженство придоби?

Попитай, братко сенките оттатък
дали от недовършеност горчи,
че дългият живот е твърде кратък,
щом някой във суетното търчи.

Не му достига време за промяна
и вярата я няма за копнеж…
А със съдба, без Бога изживяна,
къде изобщо ще се озовеш?…

Ще чуят ли виновните въпроси
онези сенки, някъде отвъд,
когато Кръстът приживе се носи
и в избора един е всеки път?

Попитай, братко, сенките… Но няма
да чуеш нито думичка в ответ.
От теб до тях е бездната голяма
и само тишината е навред…

Че там не ще скиталецът поскита
да би открил Спасение и мост,
и мъдрият не сенки ще попита,
но Словото в Завета на Христос.

Животът е и преходен, и Вечен!
Във него мрачна сянка не бъди!
Блестиш ли – значи духом си обречен
да си звезда сред Божии звезди!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)