Светът е залят от високи вълни,
които поглъщат и нощи, и дни.
Душите се давят от тиня и кал
и мор ги завлича, и тежка печал.
Но там, в потъмнялата бясна река,
все още протяга се Свята Ръка.

Тя корист не иска, не взима рушвет,
но дава утеха от Вечен Завет.
Докосва, спасява, очиства, цери
и куп чудеса от Небето твори.
А който я види, във нейната длан
полага си всичката вяра и блян.

Тупти на света сиромашко сърце,
ранено от толкова много ръце.
Продажни, грабливи, с юмруци от яд
и твърде далечни на Примера Свят.
Но стига му само Ръката една,
която повдига дори планина…

Ръката, която духа му държи
и всякога Свята пред Бога тежи.
Дарява го с Вечност, насища с блага,
изчезват със нея кошмар и тъга.
И нека довека остане така
сърцето му в тази чудесна Ръка.

Светът е залят от високи вълни
и всяка немилост натрупва вини.
Но който в Ръката положил е дух,
дори и в потопа останал е сух.
Довека да слави Небесния Мъж…
Разбра ли ме, братко?
Ръката Му дръж!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)