Слугата за това се ражда
на този твърде грешен свят –
на своя Господ да угажда,
а не на хорския диктат.

Да бъде камък, който драска
със ръбове оттук, оттам.
А в него да усеща ласка
искрата, лумнала до плам.

В двубой с Адамовата глина
божествен зов да не пести,
я тя, когато го проклина,
греха й с милост да прости.

Изменчив е светът. Безверен.
Слугата в него е гранит.
Но камъни, ако намери,
в делата си ще е честит.

Ще има Верни, силни, здрави,
сподвижници по Дух и Дар,
че само твърдост ще прослави
Небесния му Господар.

Слугата камък си остава.
Един препъва, друг гради.
Напусто го одумва плява
и иска да го повреди.

Че жертва, минала през огън,
е вече къс от Канара…
Един такъв живот за Бога
слугата с Вяра си избра…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)