Животът е съдбовната арена,
а Вярата – могъщият ми Щит.
С една съдба, от Бога подарена,
все още съм от Злото непробит.

Едни достигат края си обречен,
а аз приех началото за знак.
Над тленното живея с порив вечен
и светъл превъзмогвам всеки мрак.

Светът не може връх да ми предложи
и няма за душата ми цена.
Презирам богаташките му ложи
тъй както се презира тъмнина.

При бедни е душата ми смирена.
С лишените от щастие навред.
Животът е съдбовната арена
със кръв и пясък, с удари и гнет.

Но даже там, от моя Бог обичан,
не бих останал поразен и слаб,
че Рим е до безумие трагичен
и в зрелищата винаги е сляп.

Светът не вижда моя Щит от Вяра.
Дано да би го зърнал най-подир!
За да прегърне Правдата му стара:
Обратното на Рим е просто…Мир!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)