Измама, подлост и поквара
връхлитат битието клето,
но само Истинската Вяра
върви със Господ над морето.

Вълни от страх и от тревога
шумят опасни и огромни.
Но кой за Силата на Бога
в Завета иска да си спомни?

Въздишат земни маловери,
Христос да отрекат готови,
и всеки хълца и трепери,
но гълта светските отрови.

Вилнее западният вятър
над плът от кризите смутена
и бездна с гърлото на кратер
душа поглъща усъмнена.

Пристъпва Господ по водите.
Върви и няма да потъне.
А тази Вяра от звездите
за много хора като сън е.

Но нека Верният в несгоди
да помни своята победа –
човекът над вълните ходи,
когато към Исуса гледа…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)