Преди животът да изстине
и стане всичко в руини,
две хиляди назад години
с надежда, братко, се върни.

При езерото в Галилея
ти ладия с рибари виж.
Спасителят е влязъл в нея
и чака да се приближиш.

Със Него мигом да отплуваш
към Гадаринската страна.
Гласът Му в грохота да чуваш –
най-светъл лъч от висина.

И там, на койката, в умора,
щом Господ легне да заспи,
недей мълча със всички хора,
но с длан дланта Му долепи.

Кажи Му: „Само с Тебе, Боже,
готов съм буря да търпя!
Не може Ти да спиш! Не може,
щом аз не мога да заспя!

Смъмри божествен ветровете!
Ръка Небесна протегни!
И нека, от Гласа Ти клети,
притихнат страшните вълни!“

Със тази всемогъща Вяра,
върни се в бъдното, до днес.
И виж вълните зли на звяра
как правят този свят злочест.

Смъмри ги! С Дъх Христов в сърцето!
И с Меч двуостър ги срази!
А после – в мрежите на Петър
събирай радостни сълзи…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)