Духът ми вече уморен е.
Пръстта ужасна го гнети.
Едно предстартово броене
започнал е да си шепти.

Каквото имаше да свърши
го стори с Божията мощ.
Не се огъна и прекърши,
но претърпя стрела и нож.

Светът, уви, не го послуша
и думите му не прие,
затънал в злото си до гуша
от дяволското битие.

Пресъхнаха сълзите вече
от наскърбените очи.
Мечтая да съм там, далече,
където грохот не бучи.

Където мъст не пълни яма
и трупове не падат в ров,
но радва се духът с голяма
и Свята Божия Любов.

Но колко още? Ден, година
над мене Бог ще отброи?
Старее вдъхнатата глина
и кретайки, едвам стои.

И чакам, към Небето вперен,
да чуя онзи тръбен звук,
след който моят зов намерен
не ще остане вече тук.

Че даже и звезда, когато
горивото си изцеди,
избухва в мрака необятно
и смайва всичките звезди.

За този миг дъхът ми стене
и вярното сърце тупти.
С едно предстартово броене
Христос от мен да полети.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)