Обречена е всяка съпротива
пред Волята от Святи небеса.
Светът към запустение отива
и зло го жъне с черната коса.

Утехата с пари не се купува.
Душа не се спасява с пистолет.
И славата сърцето не лекува
дори със най-големия букет.

Напусто са награди и медали
връз нечии накичени гърди.
От пъстри фойерверки и похвали
на гнила себеправедност смърди.

Балонът на значимото се пука
и въздух под налягане свисти.
И все едно какво е сторил тука
човекът, ако горе не блести…

Остава сводът гневен и навъсен
и пада над мнозината слана,
когато всеки се окаже скъсан
на изпит по любов и добрина.

Но днес все още Правдата е жива
във свят от грях и злоба натъжен.
Безсмислена е всяка съпротива,
но който се смирява е блажен.

На Господ Бог вратата да отвори
и Неговият Дух да възцари…
Усещате ли? Зов кънти отгоре!
Да бъдем и любящи, и добри…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)