„Аз съм страж на ония горе…“
(Из „Приказка за стълбата“
от Христо Смирненски)

Стара приказка мъдро шепти
и напомня във времето тленно
как душите измама лъсти
и лъжливото става безценно.

Че по пътя към светския трон
има стълба, до ада дълбока.
Там човекът умира в поклон
пред фатално сгрешена посока.

Да се бори за Правда поне –
за бедняка, що в мъки умира.
С плам нагоре се качва, но не…
Тъмен княз стъпалата възпира.

Той на злите е винаги страж
и не пуска по стълбата други.
Чорбаджия, изедник, апаш
са му гнусните светски влечуги.

Зъл прибира и поглед, и слух
в съблазнителна тъмна покана,
за да срине човешкия дух
със една съдбоносна размяна.

Тръгва някой към власт и елит
със свещени слова и стремежи,
но го гълта с голям апетит
душегубецът в своите мрежи…

Стара приказка. Мъдър поет.
Черни подкупи. Принцове много.
Виж въпроса в последния ред:
Колко Верни останаха Богу?

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)