Ще затворя и тази последна година
в календар, от скръбта посивял.
И при все, че ме вярваха само малцина,
аз пред битки не съм се предал.

В мене бурна гореше за Правдата Свята
Ревността на Христовия Плам –
да записвам на моя Спасител словата
и на клетници в Дар да ги дам.

Устояха с Христос, и до Кръст оцеляха
шепа въглени с Вечен копнеж.
Те ме топлеха с дъх, и огнище ми бяха,
за да бъда Заветно горещ.

А торбата ми, пълна от няколко класа,
още Вечният Бог я държи.
Радостта ми е в нея! И мечтите това са –
пред Престола Му тя да тежи…

Ще затворя и тази последна година
като свитък, доказан в дела.
А във новата с Вяра и Дух ще премина
да преборя слани и мъгла.

И доколкото мога, на въпреки даже,
ще износя товара нелек,
до Мига за отплата, в който Господ ми каже:
„Ти в живота си беше Човек!“

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)