Не ме вълнуват земните валути.
От образа на Кесаря вони.
Молитвите ми горе да са чути –
това осмисля всичките ми дни.

В Завета на Добрия Самарянин,
от Благост и от Милост зареден,
на Лазаровци в струпеи и рани
утехата да бъда в скръбен ден.

Не раждам от сърцето думи кухи
да бих със тях доказал топлина.
Останат ли зениците ми сухи –
осъжда ме Христовата цена…

Заветът е до жертва достоверен.
Любов при нужда, отговор на зов,
та клетници във вихъра мизерен
да имат благодатният покров.

Лишен от възхищение и слава
да вършил бих дълга си къмто тях,
и кръстен от Небесната жарава
да знам, че не за користи горях.

Но в Огъня, до взор и дъх последен,
такъв да е сърдечният ми код –
дори в сезон, от зимен вихър леден,
Христос да ражда Святия Си Плод!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)