Дори и да изглеждам безутешен
съвсем приемлив жребий е това.
Не този свят, от памтивека грешен,
ще сбъдне в мен Заветните слова.

Маршрутът ми отгоре е разписан.
Отдавна начертан и предузнат.
И в него, ако някой е орисан,
не ще се върне никога назад.

Косата ми от скърби оредява.
Умът отказва дните да брои.
Душата си научих да раздава
и мляко от овце да не дои.

Ръцете не задържам да са пълни,
тъй както извор не пести вода.
Където сея – нека да покълне
и Дух да сбъдне Своята следа.

Смъртта е като лед без съпротива
и улей, който плътското лъсти.
А там, където всяко зло отива,
не ще го никой смъртен възвести.

Казино е падението днешно.
Хазартното безбожните руши.
Дори и да пострадах безутешно,
духът ми има Кой да утеши.

И Него ще оставя да издири
сърцата, във които Го посях…
Защото цял живот Тръбата свири
и всичките години Негов бях.

Че време е настъпило навярно
да свърши пътят стръмен и трънлив.
А пътникът в Небето златозарно
да скрие силуета си мъглив…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)